След три минути

Признавам си, че взех тази книга с известна боязън. Причината беше, че не успях да намеря много общ език с първата стихосбирка на автора. Изненадата ми беше много приятна, когато след последната страница усетих тихата радост от езика и детайла, от поетичния минимализъм, ако си позволя да перефразирам редактора Марин Бодаков от карето на четвърта корица, от финото боравене с наблюдението и по-дистанцираното преживяване на разказваните ситуации. Струва ми се, че има сериозно израстване между първата и втората книга на автора, изтъняване на перото, което е станало още по-прецизно, а мастилото – още по-изчистено от наноси. В един изключително забързан ден, тази стихосбирката успя да забави вътрешното ми време и да даде така нужното закотвяне.