Черно
7.67 €
Илко Димитров, „Черно“
"Късната поезия на Илко Димитров е изцяло заета с параметрите на вътрешното пространство. Специфична поезия, съставена от афоризми, сентенции и философски размисли, действащи като своеобразни сеизмографи на духа. Като умствена Вселена, в която състоянието на интелектуална превъзбуда го обсебва толкова, колкото и трезвата прозорливост. Като вик на личността на кръстопът.“
Иван Теофилов
"Черно" и събира няколко стихосбирки - "Продавачът на конци", "4етири", "Това едно/ Можеш ли го". Илко Димитров е един от най-добрите български съвременни поети, който обаче не шуми около себе си, не е медийна звезда, но това поведение в днешния медийно зависим свят е съвсем адекватно на онова, което пише. Илко Димитров се занимава с вътрешния свят на човека, с отношението му с Бога и Вселената, без да изпуска от поглед и случващото със страната ни – цялата му книга „Разчленяване“ е на тази тема, но преработена във философско-исторически план. Поезията му е философска, далеч от експериментите и ефектите.
Ето какво казва той в интервю за вестник „Култура“: „За мен поезията не е нито славянското изтърваване на емоции, нито неславянската умозрителна сдържаност. И точно това съм се опитвал да правя, макар и несъзнателно: опит свободно да представя това, което се намира вътре в мен, но да го направя по един пределно контролиран начин. Винаги трябва да има едно много будно и много ясно око, вътрешно око, вперено в емоцията, която представяш. Не защото човек трябва да се срамува от емоциите, но защото дистанцираността спрямо представяното от теб създава чувство за отговорност. Отговорност към това, което пишеш. И второ, дистанцираността към написаното му придава стойност, неподвластна на времето. Това е контролиран взрив, ако можем да употребим термин от физиката.“
Отношението на Илко Димитров към поезията и словото не предполага често издаване на книги. Той е изключително внимателен към книгите, които издава, към словото изобщо. Такава е всяка негова стихосбирка. Такава е и последната му книга събрано под заглавие „Черно“. За нея той споделя: "В „Черно" са поетичните ми книги, написани след "Бяло". Нещата в "Черно" не са непременно различни от предишните – те по-скоро, събрани на едно място, подчертават насоката и интересите ми, които са ме водели още от самото начало на писане на поезия."
Силвия Чолева
"Късната поезия на Илко Димитров е изцяло заета с параметрите на вътрешното пространство. Специфична поезия, съставена от афоризми, сентенции и философски размисли, действащи като своеобразни сеизмографи на духа. Като умствена Вселена, в която състоянието на интелектуална превъзбуда го обсебва толкова, колкото и трезвата прозорливост. Като вик на личността на кръстопът.“
Иван Теофилов
"Черно" и събира няколко стихосбирки - "Продавачът на конци", "4етири", "Това едно/ Можеш ли го". Илко Димитров е един от най-добрите български съвременни поети, който обаче не шуми около себе си, не е медийна звезда, но това поведение в днешния медийно зависим свят е съвсем адекватно на онова, което пише. Илко Димитров се занимава с вътрешния свят на човека, с отношението му с Бога и Вселената, без да изпуска от поглед и случващото със страната ни – цялата му книга „Разчленяване“ е на тази тема, но преработена във философско-исторически план. Поезията му е философска, далеч от експериментите и ефектите.
Ето какво казва той в интервю за вестник „Култура“: „За мен поезията не е нито славянското изтърваване на емоции, нито неславянската умозрителна сдържаност. И точно това съм се опитвал да правя, макар и несъзнателно: опит свободно да представя това, което се намира вътре в мен, но да го направя по един пределно контролиран начин. Винаги трябва да има едно много будно и много ясно око, вътрешно око, вперено в емоцията, която представяш. Не защото човек трябва да се срамува от емоциите, но защото дистанцираността спрямо представяното от теб създава чувство за отговорност. Отговорност към това, което пишеш. И второ, дистанцираността към написаното му придава стойност, неподвластна на времето. Това е контролиран взрив, ако можем да употребим термин от физиката.“
Отношението на Илко Димитров към поезията и словото не предполага често издаване на книги. Той е изключително внимателен към книгите, които издава, към словото изобщо. Такава е всяка негова стихосбирка. Такава е и последната му книга събрано под заглавие „Черно“. За нея той споделя: "В „Черно" са поетичните ми книги, написани след "Бяло". Нещата в "Черно" не са непременно различни от предишните – те по-скоро, събрани на едно място, подчертават насоката и интересите ми, които са ме водели още от самото начало на писане на поезия."
Силвия Чолева
