Там също пада светлина
6.65 €
Мириам Ван хее, „Там също пада светлина“, превод Боряна Кацарска
Ван хее е сред най-известните и най-превежданите съвременни фламандски поети. Носителка е на много награди – от тази на Източна Фландрия за най-добър поетичен дебют за 1977 г. до присъдената й тази година Ultima Letteren Prijs за последната й стихосбирка Als werden wij ergens ontboden („Сякаш ни призовават някъде”, октомври 2017), която се появи, след като подборът за настоящото издание беше вече одобрен, и за съжаление не е представена в него. Докладът на журито отбелязва, че тази поезия изправя читателя пред „индивидуални впечатления, които обаче изразяват универсални чувства. ... Често става дума за учудването от онова, което има да се види, ако се гледа внимателно.”
Това е постоянна характеристика на поезията на Ван хее, чийто сдържан и донякъде монотонен, но елегантно валсиращ ритъм се развива в годините към все повече осъзнатост и зрялост в поетическия занаят. Понеже за Ван хее (както за превежданата от нея Ахматова) писането е именно „занаят”. Този занаят, от една страна, „е начин да бъдеш сам, не е нещо, което те доближава до хората” (интервю от 1988 г.), но от друга страна, е натоварен със специфична отговорност: „Имам чувството, че моята поезия ми дава място в общността” (интервю от 2014 г.).
Боряна Кацарска
Ван хее е сред най-известните и най-превежданите съвременни фламандски поети. Носителка е на много награди – от тази на Източна Фландрия за най-добър поетичен дебют за 1977 г. до присъдената й тази година Ultima Letteren Prijs за последната й стихосбирка Als werden wij ergens ontboden („Сякаш ни призовават някъде”, октомври 2017), която се появи, след като подборът за настоящото издание беше вече одобрен, и за съжаление не е представена в него. Докладът на журито отбелязва, че тази поезия изправя читателя пред „индивидуални впечатления, които обаче изразяват универсални чувства. ... Често става дума за учудването от онова, което има да се види, ако се гледа внимателно.”
Това е постоянна характеристика на поезията на Ван хее, чийто сдържан и донякъде монотонен, но елегантно валсиращ ритъм се развива в годините към все повече осъзнатост и зрялост в поетическия занаят. Понеже за Ван хее (както за превежданата от нея Ахматова) писането е именно „занаят”. Този занаят, от една страна, „е начин да бъдеш сам, не е нещо, което те доближава до хората” (интервю от 1988 г.), но от друга страна, е натоварен със специфична отговорност: „Имам чувството, че моята поезия ми дава място в общността” (интервю от 2014 г.).
Боряна Кацарска
