Месо и птици
6.14 €
Белослава Димитрова, „Месо и птици“
„Месо и Птици“ е книга за наследената, несподелима и непоносима болка. За болката, която е другото име на живота към смъртта. С тази болка се раждаме, живеем и умираме. Тя има своето биологично и екзистенциално измерение едновременно. Тя е свързана с генетичните деформации, които наследяваме от родителите си, но и с личните катастрофи, които също наследяваме от тях. В тези стихове семейството присъства често, защото всички се раждаме в семейства и носим белезите на една катастрофа, която се предава от поколение на поколение.
Силата на тази книга е, че тя не обвинява никого за страданието, което описва. В отделни стихотворения може да ни се стори, че личният избор или социалната среда са посочени като виновници за случващото се, но това е подвеждащо. Подвеждащо е и присъствието на Бог. Той е някакъв неясен адресат, някакъв безпомощен баща, който е изоставил творението си, защото не може да се справи с него. Базисната интуиция, която се крие в тези стихове е, че животът е нечовешки в основата си, но истински скандалното е в това, че сме способни да го обикнем. Поне колкото смъртта.
Кирил Василев
Радикалната изповед, радикалният лирически разказ – това е изповед без сантименти, това е одухотвореност без душа. Почти без душа. Така накратко може да се опише скелетът на тоя ръкопис според мене. Изисква се чрезмерна честност в постигането на собствения опит и в повечето от стихотворенията, съставящи ръкописа, ние виждаме, че това е посоката на достиженията. Така, в успешните и въздигащи моменти крайностите на личния опит се преобръщат и универсализират, разкривайки опита на зрялата младост, опита на поколението.
Ани Илков
„Месо и Птици“ е книга за наследената, несподелима и непоносима болка. За болката, която е другото име на живота към смъртта. С тази болка се раждаме, живеем и умираме. Тя има своето биологично и екзистенциално измерение едновременно. Тя е свързана с генетичните деформации, които наследяваме от родителите си, но и с личните катастрофи, които също наследяваме от тях. В тези стихове семейството присъства често, защото всички се раждаме в семейства и носим белезите на една катастрофа, която се предава от поколение на поколение.
Силата на тази книга е, че тя не обвинява никого за страданието, което описва. В отделни стихотворения може да ни се стори, че личният избор или социалната среда са посочени като виновници за случващото се, но това е подвеждащо. Подвеждащо е и присъствието на Бог. Той е някакъв неясен адресат, някакъв безпомощен баща, който е изоставил творението си, защото не може да се справи с него. Базисната интуиция, която се крие в тези стихове е, че животът е нечовешки в основата си, но истински скандалното е в това, че сме способни да го обикнем. Поне колкото смъртта.
Кирил Василев
Радикалната изповед, радикалният лирически разказ – това е изповед без сантименти, това е одухотвореност без душа. Почти без душа. Така накратко може да се опише скелетът на тоя ръкопис според мене. Изисква се чрезмерна честност в постигането на собствения опит и в повечето от стихотворенията, съставящи ръкописа, ние виждаме, че това е посоката на достиженията. Така, в успешните и въздигащи моменти крайностите на личния опит се преобръщат и универсализират, разкривайки опита на зрялата младост, опита на поколението.
Ани Илков
