Името на езика
5.11 €
Гойко Божович, „Името на езика“, превод Людмила Миндова
В поезията на Гойко Божович „Близките божества вече не знаят истории“ или поне езикът, на който тези божества говорят, изведнъж е станал неразбираем и чужд. С войната близкото става далечно, познатото – непознато, до скоро общото – лишено от единство и споделеност. Лирическият глас на Гойко Божович обаче тихо, но ясно не спира да напомня, че поезията е особено място и в него защитата на живота и смисъла е възможна. Тя, ако не друго, със сигурност е свидетелство за времената на духовна оскъдица, за времената на „обсадения град“. Като прословутия „Рапорт от обсадения град“ на Збигнев Херберт – поема, на която поезията на Гойко Божович отдава специална почит.
Тази поезия е пространство, съхраняващо в себе си изгубеното и осуетеното чрез постоянно обръщане към поетите, превърнали се за няколко поколения в гаранти на човешкото. Освен Збигнев Херберт тук са Чеслав Милош, Адам Загаевски, Йосиф Бродски, Джеймс Джойс, Вергилий, Кавафис, които в тези стихове са призовани съвсем пряко или чрез алюзии. И тяхното присъствие не е случайно именно като ясен отказ да се участва в зрелището на монологичния диаболизъм, зрелище, което съществува във всеобщия шум на забравата и изпепеляването.
Защото поезията на Гойко Божович вдъхва отново живот и обгръща със светлина всичко онова, което без мисъл и вкус е било изпратено в света на забравата и сянката, всички онези невидими библиотеки, невидими хора, невидими градове.
Поезия, която прави това, не може да не бъде четена.
Людмила Миндова
В поезията на Гойко Божович „Близките божества вече не знаят истории“ или поне езикът, на който тези божества говорят, изведнъж е станал неразбираем и чужд. С войната близкото става далечно, познатото – непознато, до скоро общото – лишено от единство и споделеност. Лирическият глас на Гойко Божович обаче тихо, но ясно не спира да напомня, че поезията е особено място и в него защитата на живота и смисъла е възможна. Тя, ако не друго, със сигурност е свидетелство за времената на духовна оскъдица, за времената на „обсадения град“. Като прословутия „Рапорт от обсадения град“ на Збигнев Херберт – поема, на която поезията на Гойко Божович отдава специална почит.
Тази поезия е пространство, съхраняващо в себе си изгубеното и осуетеното чрез постоянно обръщане към поетите, превърнали се за няколко поколения в гаранти на човешкото. Освен Збигнев Херберт тук са Чеслав Милош, Адам Загаевски, Йосиф Бродски, Джеймс Джойс, Вергилий, Кавафис, които в тези стихове са призовани съвсем пряко или чрез алюзии. И тяхното присъствие не е случайно именно като ясен отказ да се участва в зрелището на монологичния диаболизъм, зрелище, което съществува във всеобщия шум на забравата и изпепеляването.
Защото поезията на Гойко Божович вдъхва отново живот и обгръща със светлина всичко онова, което без мисъл и вкус е било изпратено в света на забравата и сянката, всички онези невидими библиотеки, невидими хора, невидими градове.
Поезия, която прави това, не може да не бъде четена.
Людмила Миндова
