Едновременната рокля
6.14 €
Линда Франс, „Едновременната рокля“, превод Надежда Радулова
Линда Франс (1958, Великобритания) принадлежи към авангарда на една женска фаланга (Хелън Дънмор, Рут Падел и не на последно място днешната поетеса-лауреатка на Великобритания Каръл Ан Дъфи), която се зароди някъде в края на миналия век и набра известност и репутация в първото десетилетие на нашия. Това е една освободена от травмите на неравенството между половете фаланга от поетеси, която не индоктринира публиката си за каузата на войнстващия феминизъм, а просто практикува женската си сетивна същност. Линда Франс много отчетливо демонстрира такава нагласа. Каузата й е индивидуална, а не колективна. В добавка, трудно можем да определим кое доминира измежду тематичните й предпочитания – градът или природата, културата или натурата, цивилизацията или „първичния бульон”. Еднакво я вдъхновяват и конфигурацията на природните стихии, и изделията на консумативната култура. И не на последно място, тя няма навика да позиционира себе си на романтично извисен подиум спрямо читателя. Нейната позиция е като на един (една) от многото, на човек, който споделя, а не репрезентира или пророкува.
Владимир Трендафилов
Линда Франс е една от най-талантливите и популярни съвременни английски поетеси. Тя е автор на седем стихосбирки и носител на множество национални литературни награди и стипендии, а отделни нейни стихотворения са включени в някои от най-престижните антологии. Поезията ѝ е изключително чувствена, пропита с миризми, звукове и ярки визуални детайли, като сетивния опит на всекидневието е издигнат почти до нивото на метафизика. Любов и щастие, болка и загуба – тук всяка една емоция преминава през женското тяло. Франс успява да създаде една своебразна география на сетивността: тялото като призма, през която минава всеки лъч човешко знание. В същото време писането на Франс не е самовглъбено или херметично, а е обърнато към света на природата, където описанието на цветя и животни, с цялата прелест на багрите им, е основен алегоричен похват.
Един от циклите стихотворения на Линда Франс, опоетизирана биография на английската писателка и пътешественичка Мери Монтегю представлява особен интерес за българската публика. В началото на 18ти век Монтегю пътува из Османската империя, като посещава и турската баня в София – момент, брилянтно запечатан в едно от стихотворенията на Франс.
Димитър Кенаров
Линда Франс (1958, Великобритания) принадлежи към авангарда на една женска фаланга (Хелън Дънмор, Рут Падел и не на последно място днешната поетеса-лауреатка на Великобритания Каръл Ан Дъфи), която се зароди някъде в края на миналия век и набра известност и репутация в първото десетилетие на нашия. Това е една освободена от травмите на неравенството между половете фаланга от поетеси, която не индоктринира публиката си за каузата на войнстващия феминизъм, а просто практикува женската си сетивна същност. Линда Франс много отчетливо демонстрира такава нагласа. Каузата й е индивидуална, а не колективна. В добавка, трудно можем да определим кое доминира измежду тематичните й предпочитания – градът или природата, културата или натурата, цивилизацията или „първичния бульон”. Еднакво я вдъхновяват и конфигурацията на природните стихии, и изделията на консумативната култура. И не на последно място, тя няма навика да позиционира себе си на романтично извисен подиум спрямо читателя. Нейната позиция е като на един (една) от многото, на човек, който споделя, а не репрезентира или пророкува.
Владимир Трендафилов
Линда Франс е една от най-талантливите и популярни съвременни английски поетеси. Тя е автор на седем стихосбирки и носител на множество национални литературни награди и стипендии, а отделни нейни стихотворения са включени в някои от най-престижните антологии. Поезията ѝ е изключително чувствена, пропита с миризми, звукове и ярки визуални детайли, като сетивния опит на всекидневието е издигнат почти до нивото на метафизика. Любов и щастие, болка и загуба – тук всяка една емоция преминава през женското тяло. Франс успява да създаде една своебразна география на сетивността: тялото като призма, през която минава всеки лъч човешко знание. В същото време писането на Франс не е самовглъбено или херметично, а е обърнато към света на природата, където описанието на цветя и животни, с цялата прелест на багрите им, е основен алегоричен похват.
Един от циклите стихотворения на Линда Франс, опоетизирана биография на английската писателка и пътешественичка Мери Монтегю представлява особен интерес за българската публика. В началото на 18ти век Монтегю пътува из Османската империя, като посещава и турската баня в София – момент, брилянтно запечатан в едно от стихотворенията на Франс.
Димитър Кенаров
