Невидима ръка
6.14 €
Адам Загаевски, „Невидима ръка“, превод Силвия Борисова
Загаевски прилича на Йейтс по майсторството, с което композира стихосбирките си, така че и при двамата поети силата на книгите им е нещо повече от сбор на отделни стихотворения.
Джон Столуърти, литературната притурка на в. „Таймс“
Това е поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени, недопустими в „постмодернизма”, напълно неприемливи за модела „Литературата на изтощението” на Барт.
Томаш Ружицки
Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои, например:
Пия от малкия извор,
моята жажда е по-голяма от океана.
Чеслав Милош
Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. Затова Сюзън Зонтаг пише: „Загаевски не е естет. В поезията е задължителна по-висшата мяра – горко на писател, който поставя красотата над истината“.
За Адам Загаевски Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.
Адам Загаевски е първият полски поет, когото превеждах и превеждам в захлас (а отношението ми към поезията е като към математиката, нейната сродница – уважително, но без екзалтация). Затова ще си позволя да завърша с думи на Пер Вестберг от словото, произнесено при удостояването му с наградата на името на нобелиста Тумас Транстрьомер (2000 г.): „Стиховете на Адам Загаевски са като ключалка, през която си струва да надникнем; като ехо под мостовете на историята или като панорамна площадка над вода, която тече от миналото към бъдещето“.
Силвия Борисова
Загаевски прилича на Йейтс по майсторството, с което композира стихосбирките си, така че и при двамата поети силата на книгите им е нещо повече от сбор на отделни стихотворения.
Джон Столуърти, литературната притурка на в. „Таймс“
Това е поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени, недопустими в „постмодернизма”, напълно неприемливи за модела „Литературата на изтощението” на Барт.
Томаш Ружицки
Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои, например:
Пия от малкия извор,
моята жажда е по-голяма от океана.
Чеслав Милош
Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. Затова Сюзън Зонтаг пише: „Загаевски не е естет. В поезията е задължителна по-висшата мяра – горко на писател, който поставя красотата над истината“.
За Адам Загаевски Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.
Адам Загаевски е първият полски поет, когото превеждах и превеждам в захлас (а отношението ми към поезията е като към математиката, нейната сродница – уважително, но без екзалтация). Затова ще си позволя да завърша с думи на Пер Вестберг от словото, произнесено при удостояването му с наградата на името на нобелиста Тумас Транстрьомер (2000 г.): „Стиховете на Адам Загаевски са като ключалка, през която си струва да надникнем; като ехо под мостовете на историята или като панорамна площадка над вода, която тече от миналото към бъдещето“.
Силвия Борисова
