Таралежово слънце
5.11 €
Ларш Собю Кристенсен, „Таралежово слънце“, превод Анюта Качева
Думите му са толкова ярки и красиви, че може да поискате да си ги окачите на стената в рамка, да ги напишете на оградите и по паважа на улицата. Неговото географски ограничено Осло се превръща в център на света, пълен с истории, които подлагат крак на консумацията и ритуалните демонстрации на статус, на ерозиращата близост. И с трогателно недодяланите му герои, които се смеят на грешните места, препъват се и внай-ниските прагове и стоят на ръба на пропастта, но съдбата им се чете на повече от 35 езика в целия свят, продава се в милионни тиражи, филмира се, драматизира се и те заемат територия на 48 произведения (шест от най-добрите вече са преведени на български), 14 от които са стихосбирки. С първата прочетена негова книга ставате гражданин на литературния квартал Кристенсен и единственото, за което съжалявате, е, че не можете всеки път да го откривате за първи път, като поклонник в търсене на Светия Граал. Неговите собствени думи за утеха са, че буквите имат по-добра памет от нас. Сутрин рано, когато започва да пише, те скачат в скута му и започват да мъркат. Като котка. Или настръхват. Като таралеж в „Таралежово слънце“ и таралежов бодил, забит в сърцата ни.
Анюта Качева
Кристиенсен се опитва чрез поезията си да ни върне към абсолютния звук на думите, отвъд тяхното значение. Но не само това, той успява да ни върне към първичността – като живот и смисъл. В стихотворенията „Намери” и „Нощ” тенденцията „back to nature” е директна, ясно формулирана. Тук се случва вслушване, долавяне на живота на природата и не-човешкото като светове, които има с какво да обогатят и да осмислят нас, човеците.
Иглика Дионисиева
Думите му са толкова ярки и красиви, че може да поискате да си ги окачите на стената в рамка, да ги напишете на оградите и по паважа на улицата. Неговото географски ограничено Осло се превръща в център на света, пълен с истории, които подлагат крак на консумацията и ритуалните демонстрации на статус, на ерозиращата близост. И с трогателно недодяланите му герои, които се смеят на грешните места, препъват се и внай-ниските прагове и стоят на ръба на пропастта, но съдбата им се чете на повече от 35 езика в целия свят, продава се в милионни тиражи, филмира се, драматизира се и те заемат територия на 48 произведения (шест от най-добрите вече са преведени на български), 14 от които са стихосбирки. С първата прочетена негова книга ставате гражданин на литературния квартал Кристенсен и единственото, за което съжалявате, е, че не можете всеки път да го откривате за първи път, като поклонник в търсене на Светия Граал. Неговите собствени думи за утеха са, че буквите имат по-добра памет от нас. Сутрин рано, когато започва да пише, те скачат в скута му и започват да мъркат. Като котка. Или настръхват. Като таралеж в „Таралежово слънце“ и таралежов бодил, забит в сърцата ни.
Анюта Качева
Кристиенсен се опитва чрез поезията си да ни върне към абсолютния звук на думите, отвъд тяхното значение. Но не само това, той успява да ни върне към първичността – като живот и смисъл. В стихотворенията „Намери” и „Нощ” тенденцията „back to nature” е директна, ясно формулирана. Тук се случва вслушване, долавяне на живота на природата и не-човешкото като светове, които има с какво да обогатят и да осмислят нас, човеците.
Иглика Дионисиева
