bg en
Теодора Димова: За големите недъзи и анонимните срещи

Теодора Димова

По някакъв парадоксален начин най-големите, най-болните обществени недъзи се проявяват не в най-големите и помпозни явления, а в дребните, ежедневните, почти анонимните факти, както случаят с ателие - "Прегърни ме”. Малко хора имат душевните сили да вършат онова, което хората там вършат - да общуват ежедневно със същества от домовете за изоставени деца. Да общуват с тези същества като с нормални, здрави, радостни хора. Нарочно употребявам думата същества - защото страданието, което идва от тях, е много голямо, много тежко, много трудно поносимо. Необходимостта им от любов, от ласка, от прегръдка, от разговор, е толкова голяма, че човек вътрешно се срутва, разплаква се, не издържа.
Откъде намират сили! Кой им дава толкова любов, която те безстрашно и неудържимо раздават на тези нещастни, зажадняли за обич деца! Колко от нас могат да вършат подобно нещо ежедневно? Нека да помогнем на ателие „Прегърни ме”. Бихме могли да жадуваме и мечтаем за часовете, в които някой се държи към нас като към нормални, здрави и радостни хора.