Понякога една среща е достатъчна, за да започне история.
Проект „Невидимите деца“ е културна инициатива на Сдружение „Прегърни ме“, насочена към създаването на книга и филм, които разказват за вътрешния свят, емоциите и преживяванията на деца, израснали без родителска грижа.
Проектът се реализира с убеждението, че изкуството може да даде форма и глас на онова, което често остава неизказано.
За проекта
„Невидимите деца“ се ражда от срещи и разговори.
От тях се създават седем художествени разказа, написани от утвърдени български автори.
Тези текстове не разказват конкретни биографии, а литературни истории, вдъхновени от преживявания, впечатления и човешка близост.
Разказите ще бъдат събрани в книга, а в следващ етап ще бъдат адаптирани и във филм, в който актьори ще пресъздадат историите чрез езика на киното.
Защо този проект?
Защото зад статистиките стоят хора.
Защото зад думите „деца без родителска грижа“ има светове, чувства и мечти.
И защото обществото има нужда не само от информация, а от съпричастност.
„Невидимите деца“ не търси сензация.
Проектът търси внимание, време и готовност да се вслушаме.
⇒ Кои са Авторите? В проекта участват седем български писатели, всеки със собствен почерк и чувствителност:
- Георги Господинов - писател, който умее да превръща човешката крехкост в светлина. Неговият поглед към света винаги достига до мястото, където думите започват да болят, но и да лекуват.
✒️Откъс от книгата: „Най-страшният ангел е брадясал уморен мъж, който държи огромен нож. А отдолу с разкривени полупечатни букви пише: Няма да се страхувам от ништо. И добавено, с по-малки букви: Няма страх от човек.“
- Теодора Димова - автор, който пише с дълбочина, съчувствие и неподправена честност. Нейните текстове остават дълго след последната страница.
✒️Откъс от книгата: „Сега съм тук, татко, до леглото ти. Ти като че ли си в безсъзнание, като че ли не ме чуваш… нямаш сили, не ме чуваш или виждаш други, по-важни неща?
- Стефан Иванов - автор, който умее да вижда чудото в малкото и светлото в ежедневието. Неговият стил носи поезия, игра и тихо израстване.
✒️Откъс от книгата: „Децата решиха да построят свой град. Не от тухли, а от думи, рисунки, мечти и игри… „Аз засадих желанието си за летящ велосипед“, обяви един ден Васко…“
- Иван Ланджев - автор с ярък, самоироничен, честен глас. Писател, който умее да улови най-малките колебания на човешките страхове и надежди.
✒️Откъс от книгата: „Това смълчано детско очакване ще ме убие… Сякаш върша нещо много важно, а после, като я настроя, ще им кажа нещо още по-важно. Не, ще ги разочаровам… Аз не знам какво да кажа по принцип, в живота. Затова прописах книги — защото нямам какво да кажа.“ „Упорството във всичко е по-важно от съдържанието.“
- Надежда Радулова - автор с майсторско чувство за детайл, за вътрешни състояния и за нежен, почти невидим разказ за болката и порастването.
✒️Откъс от книгата: „Роза беше развила цинично отношение към смъртта… Тъгата ѝ по родителите беше наситила всяка нейна клетка, при все че си оставаше невидима тъга, за която нямаш нито думи… А скръбта по дядо ѝ бе реална – плътна, матова, веществена, със свой мирис и текстура.“„Болката… живееше между стените, непрестанно я жилеше и не я оставяше да продължи напред.“
- Зорница Христова - автор с фин усет към детското, към крехкото и към онези мигове, в които смехът и мъдростта се оказват по-близки, отколкото си мислим.
✒️Откъс от книгата: „Вчера видях четири от децата отново, след двегодишна пауза. Не бяха забравили. Прегърнахме се – както се прегръщат хора, които са равни в прегръдката, знаят какво значи… Видях как тяхното писане и рисуване всъщност прокарва следата им през времето… и то не е невидимо.“
- Албена Стамболова - автор, чийто текст улавя напрежението на онези мигове, в които децата са принудени да разберат света „като големите“. С точен диалог и силно сценично присъствие, нейният текст поставя читателя в самото сърце на случващото се.
✒️Откъс от книгата: „Като големите“, драма в три действия:
„Децата продължават да мрънкат, че са гладни. Мики удря с юмрук по масата и Мони заплаква. Сияна гледа уплашено.
— Къде е мама?
— Мама я няма и няма да се върне.
— Аз ще я чакам тук докато се върне.
— Сега ще дойде онази госпожа… Ще ви отведат в къща, където ще живеете с други деца.“
Книга и филм
Книгата „Невидимите деца“ ще събере седемте разказа в едно издание, което поставя фокус върху човешкото преживяване, а не върху етикетите. Филмът, вдъхновен от тези разкази, ще разшири разговора и ще направи историите достъпни за още по-широка публика. Филм с участието на Борис Върбанов, Владимир Пенев, Деница Даринова, Елена Димитрова, Калин Врачански, Лора Тенчева, Мартина Вачкова, Миглена Везирова, Милена Ерменкова-Торосян, Ованес Торосян.
Кой стои зад „Невидимите деца“ ?
Сдружение „Прегърни ме“ работи с деца и млади хора чрез изкуство, култура и образование, като създава пространства за изразяване, срещи и личностно развитие.
Проект „Невидимите деца“ е част от тази мисия – да се създават културни продукти, които изграждат разбиране и емпатия.
⇒ Представяне на книгата „Невидимите деца“
5 март | 18:30 ч.
ул. "Георги С. Раковски" 63, галерия "Прегърни ме" 25 март | 18:30 ч. Къща за литература и превод⇒ ПРЕМИЕРА на филма „Невидимите деца“
28 март | 17:00 ч.
Кино ОдеонВтора прожекция на филма „Невидимите деца“.
30 март | 18.30 ч. ул. "Георги С. Раковски" 63, галерия "Прегърни ме"Очакваме ви.
Гледайте филмa „Невидимите деца“ онлайн в Neterra TV и се докоснете до историите, които заслужават да бъдат видени.
Кликнете тук -> Невидимите деца
Историите са тук
Те не викат.
Но остават.
„Невидимите деца“ - книга и филм, които ни канят да спрем и да се заслушаме.
Сдружение „Прегърни ме“ изпълнява проект № BG-RRP-11.020-0066-C01 „Невидимите деца“, по процедура „Схема за безвъзмездна помощ в две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“, по Програма Национален план за възстановяване и устойчивост.
