От години имам приятели сред децата на ателие „Прегърни ме“. Следя развитието на някои от тях, затова знам, че техният шанс е това място. Защото там изкуството и любовта осветяват пътя. Това е техния шанс. А шансът за нас – българите, е да помагаме на това магическо ателие да съществува. Там хората стават по-добри, там се учим как да бъдем Човеци.
Всичко нарисувано и измайсторено в ателие „Прегърни ме“, е рожба на голяма любов, на съчувствие, състрадание и уважение към Човека.
Може и патетично да прозвучи, но аз деля хората така – приятелите на „Прегърни ме“ и останалите.
Обичам ви, приятели от „Прегърни ме“!