Вероятно детството има хиляди имена. Животът ги събира неусетно и моделира всеки един човек поотделно.
Съдбата на изоставените деца обаче е друга. Те често имат само първо име, защото нямат фамилия.
Ателие "Прегърни ме" през годините се превърна в голяма фамилия, която внимателно, и без да се натрапва, създаде един артистичен свят, колкото реален, толкова и фантастичен.
Имал съм честта и удоволствието да се докосна до този свят в традиционните годишни благотворителни търгове, които организират от ателието. В този вулкан от чувства внимателно изучавам децата, които се разделят със своите произведения - едновременно те са горди, че техните творби се продават, но и тъжни, че нещо създадено от тях се откъсва от сърцето им. Тази болка е сладка и красива, и вероятно ги вдъхновява за нови приключения в света на изкуството.
Впрочем - ако си вземете рисунка от ателието - обезателно се срещнете и с автора на нарисуваното и го прегърнете. Усетихте ли този живот?
