bg en

Франция – Изход

Начало: 18:00 ч.

Има периоди от нашия живот, когато, изтръгвайки се от заобикалящото ни, вярваме, че сме намерили Изхода. Но всеки изход е вход към нещо друго.
А какво е то, читателят трябва сам да избере за себе си.

„Франция – Изход“ от Велко Караиванов  , художник на корицата Борис Праматаров, издателство СОНМ, 2021

Авторът на този роман е изключително благодарен, че след като е завършил философия, никога през живота си не си е изкарвал прехраната с нея. По-малко е благодарен, че работейки във финансовия сектор през последните тридесет години, не е проумял защо човешките страсти могат толкова лесно да се монетизират. Безгранична е фантазията на определен кръг, да ги наречем хора, как да припечелят от пороците на останалото човечество. Ала в тази книга не става дума за това. По-скоро става дума за онзи период от нашия живот, когато, изтръгвайки се от заобикалящото ни, вярваме, че сме намерили Изхода. Но всеки изход е вход към нещо друго. А какво е то, читателят трябва сам да избере за себе си.

„Съдбата (или упълномощените от нея) през последните девет месеца, откакто бяха подали документите за емиграция през оня септемврийски ден в Париж, ги беше изсипвала на най-чудновати места из френската страна. По някакво странно, необяснимо стечение на обстоятелствата те се озоваваха не на местата, които знаеха от пощенските картички и туристическите брошури, а все в квартали с архитектура, до болка позната от тяхната социалистическа родина. Високият стил на тази архитектура се изразяваше в паралелепипеди, строени като на парад, мръсно сиви сгради с кални градинки помежду им. Единствената разлика бе в това, че тук не живееха горди строители на социализма, а емигранти от бившите френски колонии. Емигрантите, в по-голямата си част безработни и на социални помощи, правеха тези места оживени като африкански базари. Франция се славеше не само с вината и сирената си, но и с изключително висококачествена безработица. Беше цяло чудо, че след като през март пристигнаха в тяхната последна дестинация - Монжерон, малко градче на 15-20 км южно от Париж, Ваня си беше намерил работа.“
Из Първа глава